Да обичаме себе си – как?
Можеш да претърсиш цялата Вселена, за да откриеш някой, който заслужава любовта и обичта ти повече от самия теб – и няма да го откриеш. Ти, колкото и всеки различен, заслужаваш личната си обич.
– Буда
За първи път прочетох, че би трябвало да обичаме себе си, преди 4 години. Днес това ми звучи смешно и необичайно, само че преди 4 години тези думи ми се сториха светотатство. Бях възпитана, както доста други хора, да мисля за удовлетворяването на потребностите на другите хора и да очаквам някой да се сети за моите потребности. Последното, несъмнено, се случваше прекомерно рядко. Все по-малко разбирах за какво нещата не се получават, до момента в който един ден си зададох този въпрос от сърце и душа. И тогава открих една книга, в която пишеше следното:
Няма нищо ужасно да откриеш, че си нещастен, защото никой не те обича задоволително. Страшно е да откриеш, че ти не се реализираш и си трагичен, понеже самичък не се обичаш достатъчно.
–Авесалом Подводни
Спомням си чувството си в оня миг – беше същинско недуомение. Как бих могла да обичам себе си, като имам толкоз дефекти и си ги зная всичките?? Умът ми не побираше това. Но тези думи допряха надълбоко душата ми и продължих да диря информация в тази тенденция.
Прочетох доста книги, посетих курсове, срещнах положителни учители. И всички те споделяха едно и също – когато се научите да се обичате, тогава всичко в живота ви ще се подреди по вълшебен метод.
С мозъка си разбирах, че да обичаш себе си е витално значимо за здравето, за връзките, за всичко в живота. Но не знаех по какъв начин да обичам себе си. Открих доста техники и извършения и ги правех с готовност и старание. Започнах да трансформирам светогледа си, само че чувството ми към мен самата оставаше същото. Започнах да действам по разнообразни способи, само че усещах себе си по същия остарял и добре прочут метод.
В системата на Норбеков има едно упражнение с огледало . Всяка заран трябваше да се усмихваме на себе си в продължение на 10 минути. Първият път, когато върших това упражнение, се почувствах извънредно дискомфортно. Тогава осъзнах доколко не можех да приема себе си. На курса отвреме в точния момент ни ревизираха – оказа се, че това упражнение е дискомфортно и неприятно за съвсем всички хора. Най-простото нещо – да погледнеш на себе си с усмивка, се оказа толкоз мъчно за хора, които умишлено и целеустремено бяха решили да създадат нещо за себе си и за живота си.
Подсъзнанието ни работи с облици и усеща . Целта на това упражнение е да покаже на подсъзнанието ни, че лицето насреща заслужава неговата обич, неговата грижа и всичко най-хубаво. И когато убедим подсъзнанието си, че заслужаваме обич и всичко най-хубаво, тогава няма защо повече да се грижим – всичко автоматизирано стартира да се получава по най-хубавия за нас метод.
Ако умишлено решите да бъдете по-малко от това, което сте, трябва да ви предупредя, че ще бъдете нещастни през остатъка от живота си
– Ейбрахам Маслоу
Преди един месец в живота ми се появи сериозна и доста мъчителна обстановка. Ситуация, която ми се беше случвала и преди, с други хора. Смятах, че съм затворила тази страница, само че очевидно бях претърпяла обстановката, само че не бях трансформирала повода за нея – т.е., себе си. Изпитах голяма болежка и обезсърчение – след всичко, което бях претърпяла, след последните години, през които се пробвах да направя живота си по-добър, този проблем още веднъж се появи. И тогава осъзнах, че в случай че не го реша, той ще се появява още веднъж и още веднъж и тази болежка ще се връща още веднъж и още веднъж, без значение кой ще ми я предизвиква. Хората са разнообразни, обстановките идентични, болката – също.
Изпитах доста твърда решителност този път да се оправя с това. Взех огледалото и започнах да си дублирам, че се обичам. В началото не си имах вяра доста, след това започнах да се усещам добре, а в един миг усетих, че когато адресирам обич на себе си се усещам по същия метод, по който се усещам, когато получавам обич от различен човек. Тялото ми стартира да реагира. Правих това с часове, седях, гледах се и си повтарях, че се обичам. Всеки ден, в продължение на две седмици, по 3-4-5-6 часа, хиляди пъти си повтарях, че се обичам. Постепенно в мозъка ми започнаха да изплуват други проблеми, всеки от тях водеше към идващ и за всеки от тези проблеми ми идваха подобаващи думи. Казвах си ги, гледайки се в огледалото, повтарях си ги с часове. И всяка стъпка водеше към идната, интуитивно и непринудено.
Толкова дълго се бях чудила какво значи да обичаш себе си. И си го представях по доста по-различен метод – представях си обич, естетика, умиротвореност. Но се оказа напълно друго.
В един миг изпитах нетърпимост към всякакво ровичкане в душата си – нямах потребност от това. Не желаех да трансформирам повече нищо в нея. Изпитах предпочитание просто да седнал съм сама със себе си, без да мисля за нищо, без да позволявам проблеми, без да приказвам с други хора. Изпитах удоволоствие просто да бъда, без да върша каквото и да било. Започнах да си разрешавам от дълго време забравени неща – да дремя, когато ми се спи, да хапвам, когато и каквото ми се яде, просто да изгубя един ден в мързелуване или нещо, което ми е прелестно. Осъзнах, че през годините си бях провела душевна казарма – по кое време, какво и по какъв начин да върша. Изпитах безспорна нетърпимост към това и просто стопирах да го върша.
Моралът, който изповядва схващането, че цената на духа е по-висока от цената на материята, заклеймява проститутката, която отдава безсистемно тялото си – само че същият този морал изисква от теб да раздаваш безсистемно душата си.
– Айн Ранд
В живота ми има близки хора, които доста обичам, само че които не се държат с мен по метода, по който аз бих желала. Винаги съм се опитвала да подкрепям връзки на обич и другарство с тях, каквото и да са правили – прощавах и продължавах с обич. Излишно е да споделям, че щом непрестанно ни се постанова да прощаваме нещо, значи не получаваме отношението, което желаем – и единствено любовта ни ни кара да поносим държание, което другояче не бихме разрешили. Това също се промени. Изпитах същинска нетърпимост към метода, по който тези хора се държаха с мен и просто ги оставих. При цялата си обич към тях, която към момента изпитвам, аз си потеглих от връзки, в които не получавах задоволство и наслада. Не имах вяра, че го върша даже в моментите, в които се случваше. При най-малкия знак на пренебрежение и неуважение на моите потребности, аз си тръгвах и напусках хора, които към момента доста обичам. Техните реакции, несъмнено, не бяха изключително приятни – от изненада до яд. Осъзнах какъв брой взаимни отстъпки съм направила със себе си и доста плаках поради това – за първи път плаках не поради различен човек, а поради себе си.
Загубих предпочитание да се усмихвм, с цел да сътворявам комфорт на хората към себе си, да приказвам неща, които не мисля, да чувам неща, които не искам. Някак в един момент започнах да бъда себе си без да ме интересува какво усещане ще направи това на другите. Мълча, в случай че ми се мълчи, и приказвам, в случай че ми се приказва. Смея се, в случай че ми е смешно, и рева, в случай че ми се плаче. Някак внезапно започнах да чувствам възприятията си и да се приписвам на тях – даже на мощната болежка. Изведнъж започнах да изпитвам наслаждение от това да бъда себе си, тъкмо каквато съм.
Преди 10 дни разбрах, че Жана Баскакова ще води главен курс за развиване на интуицията. Към тази жена изпитах обич от пръв взор, мога да кажа, че тя е моят преподавател. Харесвам силата й, одобрявам строгостта й, одобрявам обичта, която изпитва към хората, мъдростта й, чара й. И през разум не ми минаваше да отивам на курс, само че желаех да видя нея, а в деня преди курса я сънувах.. и по този начин взех решение да ида. Оказа се, че и тя не е считала да идва в България, само че доста странни условия се стекли по този начин, че се коазала тъкмо тук и тъкмо сега… За мен появяването й тук беше отговор на моите молебствия.
Един ден говорихме за възприятията, за чувствата и Жана сподели:
„ Любовта към себе си стартира с това да обръщате внимание на възприятията си. Любов към себе си значи да си доставяте наслаждение и наслада и да отхвърляте болката. Време е да започнете да се грижите за себе си по този начин, както се грижите за другите. ”
Винаги съм си представяла любовта към себе си по напълно друг метод. Но чувствам, че след толкоз години на търсения и на опити, в действителност започнах да обичам себе си в този момент, на прага на голяма болежка, на прага на чувството, че към този момент няма накъде. С цялото си създание осъзнах, че в случай че желаеме коренна смяна в живота си би трябвало да се превърнем в радикално разнообразни хора. Това значи, че би трябвало да избираме сред удобното остаряло и добре познато чувство, заради което животът ни е подобен, какъвто е, или ново чувство – непознато, дискомфортно, доста по-различно, което ще докара разнообразни неща в живота ни.
Осъзнах също, че доста от най-близките ни хора просто злоупотребяват с нас – и да им разрешаваме това не е симптом на обич нито към себе си, нито към тях. И не е належащо да го вършим. Хората, които отстраних от живота си, са добре пристигнали назад, когато стартират да се държат с мен по метод, който ме прави щастлива. Това значи те да станат малко по-емпатични, по-състрадателни, по-отворени към някой различен с изключение на себе си – по-добри хора.
Не можем да обичаме себе си, без да отхвърлим всичко, което ни наранява и лимитира . Ако стартираме да обичаме повече себе си, в сравнение с до момента,това значи да сложим завършек на разрушителни връзки и обстановки, да променим нездравословни привички, да стартираме да се отнасяме със себе си по напълно различен метод. Затова и не е елементарно да обичаме себе си.
Най-важното обаче е, че с сегашния си метод на мислене ние не можем да си представим нищо радикално друго от актуалната си действителност. Едва когато създадем друга крачка и се почувстваме по друг метод, можем в действителност да осъзнаем разликата сред остарялото и новото ни положение.
Сега разбирам за какво ми е било толкоз мъчно да си показва какво значи да обичам в действителност себе си – едвам в този момент разбрах какъв брой надалеч съм била от това през целия си живот.
Инфо: https://love-aholic.com
